Александър Поуп - Ода на самотата |
||
Ода на самотата Блазе на онзи, който е охолен в кръга на бащината си земя и с радост диша въздуха, доволен, че си е у дома, чиито ниви, с хляб го снабдяват, а пък стадата - с мляко и руна, чиито буки лете хлад му дават, а зиме - топлина. Честит е, който гледа уталожен, как с часове и дни се нижат рой, със здраво тяло, с ум неразтревожен денем във блажен покой, в дълбок сън нощем, работа и сладост съединил в едно и отдих тих, и дух невинен, дето литва с радост към размисъл и стих. Тъй нека да живея - сам, без слава, и да умра, без да ви натъжа, и никой камък нека не издава къде лежа. Александър Поуп (1688 г. - 1744 г.) Английски поет |
||